Разтъжила се Калинка
и се жалва под сурдинка,
как крилцата и червени
са със сажди опетнени.
Баба Мравка и се смее,
че додето хубавее
може къща да запретне,
та да не студува сетне.
Прихнала ми таз' Калинка:
"Мравке, ти си ми дружинка!
Знаеш, че такваз красива,
мене труд не ми отива!"
Та нагизди се момата,
пък огледа се в реката,
и отлитна пременена,
мъж да търси, да се жени.
© Миглена Миткова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
