Ред от любовни романи
Не мислѝ, че не мисля за теб.
Разберѝ – тишината ме брани.
Ти не си в параграфа ми „след“,
а си ред от любовни романи.
Ти си мед за душата в съня
и билет за лазурна епоха.
Ти си моята бурна съдба
и куплет на листа на пройдоха.
Ти рисуваш живота с очи
и танцуваш с морето любимо.
Ти царуваш в сърцето. Боли
да жадувам за време незримо.
Аз пътувам унесен на юг.
Ти, любима, на изток отиваш...
Как желая сега да си тук,
но с безкрая красиво се сливаш...
© Димитър Драганов All rights reserved.
