Реката следвай...
От другата страна на планината
не чувам твоя глас, но ти си там.
Отново в изпитание душата
ще трябва да доказва с обич плам.
Огромните скали се извисяват
и стръмнината им е безнадеждност.
Над тях в небето облаците плават
и слънчеви лъчи ги галят с нежност.
До невъзможност ли сме разделени,
преграда между нас е титанична.
И само вятър в клоните зелени,
в дъбравата е с песента лирична:
" Реката следвай! Дълга ще е тя!
С посока вярна е към любовта! " .
© Асенчо Грудев All rights reserved.
