May 14, 2019, 6:12 AM

Ремонтът на ремонта

  Poetry
449 6 13

Ремонтът на ремонта – колко сладко,

източване, източване докрай.

Паважи и бордюри, пейки, Ларго,

проекти от Европа – чакан Рай.

 

След края им, оглеждаме “Правдиво“ –

надзорът само дето си е наш.

Тук-там ще позажмим – сгрешено, криво

и малко по е скъпо – поне дваж.

 

Ремонтът на ремонта – чудно лого

за избори – Балканският рефрен.

За чуждите ще съдим доста строго,

за близките си има друг калем.

 

На нас ремонт ни трябва – на ремонта,

такъв, подреждащ нашите глави

и нашите души – без алчност подла!

„Халал“ да са ви, Крадени пари!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления за позицията!
  • Благодаря ви за коментарите и позициите, които подкрепят текста ми! Поздрави, Красимир, Стойчо, Мариана, Ангелче13, Ваня, Иржи, DPP, Хари, Гавраил, Светла, Tangerine, Еси!
  • Поздравления и от мен, Дани! Определено е нужен тотален ремонт
  • Ремонт на ремонта, затриване на ценни разкопки и паметници на културата... Излиза, че не сме по-различни от Идил - специалисти в разрушаването на културни недвижими ценности. Направо ми се гади. Поздравления за актуалния стих и гражданската позиция!
  • Краят му се не види....

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...