Репортаж от Силистра
В Силистра всичко е спокойно,
площадът като църква пуст,
управниците - недостойни,
по-лоши и от Вранчов трус.
Народът, псува пред кандило,
вместо молитва да реди.
От безработни изобилия
дори и Дунава смърди.
От ужас, гларусите пискат,
но техния протест е блед.
Народът не поема риска
да има гларусов късмет.
Мълчи и рови се в земята
и чака висши чудеса.
От ехото на тишината
мътнее цялата река.
А месечинката изгрява,
макар душата да е в мрак.
Не вярвах, но се настанява
до герба в родния байрак.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
