Репризи
В самия край на тази ограда,
парчето синьо изпрано небе,
с грохот в очите ти, пада
и реже ли, реже на две.
Една за тук - една за там,
една е черна - друга бяла,
една забравих - друга знам,
една на ивици, а друга - цяла.
Как да не седнеш до тарабите
с дебелата губерка,
да ги тропосаш с едри бодове
люспа в люспа и перка до перка?
Една за днес - една за утре,
една за мътно и една за ясно,
една се вдига - друга срутва,
една отляво и една отдясно.
А тревата расте и не пита,
тревата ръмжи - саблезъба е.
И тази ограда е сита
от храбри шивачи и ръбове.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
