Ретроспекция
Душата ми, прочетен вестник вчерашен
със остарели новини и спортни страници.
Със тъмни петънца от стари грешки.
И самочувствие, но полусмачкано.
Вече сама на себе си досаждам...
Усмивката си някъде изгубих.
Събитията, дето бяха важни,
превърнати във спомени кротуват...
Гризе ме любопитството. Какво ли
светът ще иска още да му давам?
От себе си какво ли не отроних,
воювайки за най-различни каузи...
И кротнах се. Какво ли ми остана?
На пръсти се брои, не твърде много...
Семейство, дом и пет-шест стари рани.
Едно сърце, душа и... толкова.
И те ми стигат. Този вестник вчерашен
ще бъде щит за моята уязвимост.
Светица ли била съм или грешница?
На кой му пука? Тук съм, има ме...
© Дочка Василева All rights reserved.
