Feb 26, 2021, 11:22 AM  

Реванш

  Poetry
633 0 0

Убиха ни, стопиха ни и още продължават,

и още живи борим се, но мъртви ще се предадем

иззеха всичко, което хората сплотява

накараха ни в чужди ценности ние да се вречем 

 

Как съсипаха народа ти моя бедна родино,

в кой ъгъл изритаха го на земното кълбо

пред очите ни го правеха, а ние глупци наивни

вярвахме, че ще имат малко жал и срамота

 

Но жал и срамота имат само богатите духовно,

а не онези подли управленци самозвани,

за тях да вярват в златото и парите е угодно,

а обикновения човек да страда изоставен

 

Но нека знаят - децата ни с тях ще се разправят,

Сърцето българско ще бие в техните гърди,

и някой ден достойнството на родината ще върнат 

поколението идва, то за нас ще отмъсти. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...