Ревност
Умът ти е убежище за свирепи, диви зверове,
а сърцето - топла къщичка на чучулиги.
Отношението ти неведнъж прекрачва на границите множеството прагове,
а упреците "справедливи" превръщаш в часове за мен непоносими. . .
Безмилостно, уверен в речта си, убиваш любовта ми.
Ще настъпи и моментът да отлитна, затова не ме заключвай в мъжкото си царство.
Да, и аз имам какво да кажа... но мълчанието приглушава болката ми.
Непокорна съм, дива и понякога непредвидима.
Не очаквай мигновена промяна в делата на малко дете . . .
Търпението ми скорострелно бяга. Не ме принуждавай да съм жестока и непоколебима.
Излекувай се от ревността. Не допускай да изгният на обичта ни плодовете.
Че бурни реки се вливат в съзнанието ми. Ратреперват дори и гласа.
Не на чувство на вина е признак мълчанието ми,
а на страха - да не те нараня...
© Веселина Костадинова All rights reserved.
Помисли относно това.
