Влюбих се в теб и попаднах в затвор -
отне ми ти мойта свобода.
От всеки, що е мъж, ме ревнуваш
и искаш все вкъщи да си стоя.
Не признаваш ти обяснения,
вярваш на клеветите срещу мен;
лъжа тъй фалшива ни раздели,
лъжа любовта подло погуби.
Ревнивец бе и такъв остана,
но помни добре - сам ще живееш,
сам ще живееш без любов чиста и красива:
мен предаде - любовта загуби.
Гр. Хасково
29.08.2002 г.
© Мечтателка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
