р е в н о с т
Ревността е родена
в омраза и обич.
Ревността сърцето ни
дебне злорадо.
Ревността е чаша с отрова,
която пием до дъно.
Ревността е клада,
в която горим доброволно.
Ревността е змия отровна,
извива се и съска
сред димящите развалини
на любовта.
Ревността е самобичуване.
Ревността е самоизтезание.
Ревността е безнадеждност.
Ревността е палач на любовта.
© Лиляна Стойчева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
