р е в н о с т
Ревността е родена
в омраза и обич.
Ревността сърцето ни
дебне злорадо.
Ревността е чаша с отрова,
която пием до дъно.
Ревността е клада,
в която горим доброволно.
Ревността е змия отровна,
извива се и съска
сред димящите развалини
на любовта.
Ревността е самобичуване.
Ревността е самоизтезание.
Ревността е безнадеждност.
Ревността е палач на любовта.
© Лиляна Стойчева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
