Рисунка
Рисувам те, рисувам те по памет.
Не с четка и бои, а с мисли,
които са изпълнили съзнанието ми,
нахлули като конница стремителна.
Рисувам ти очите, напоени
с нежност, топлина и тиха радост,
когато ме оглеждат, тук при мене
и искат още нещо да ми кажат.
Рисувам устните ти ласкави, горещи,
които ме целуват ненаситни -
за още обич, още малко нежност
и сякаш ме изпиват като вино.
Рисувам ти ръцете - като вятър,
обгърнал ме с някаква магия,
притиснал ме във силното ти тяло,
а аз мълча притихнала, щастлива.
Рисувам те, защото ти ми липсваш,
макар да си навсякъде по мене
и в мене, и във тъжните ми мисли -
но си далеч, далеч и тихо стена.
© Генка All rights reserved.
