Aug 8, 2023, 8:48 AM

Рисунка на асфалта

  Poetry
882 2 4

РИСУНКА НА АСФАЛТА

 

... в мига преди да завали,

красива, шеметна и малка,

момиче с дрипави поли,

те нарисувах на асфалта –

 

прозрачна блузка от ликра,

ефирни летни сандалети

капела с връвка, три пера

от чаплите на Серенгети,

 

прекрасна пеперуда в кеп,

спасена в бурята светулка,

аз идвах винаги при теб –

най-често подир дъжд – качулка,

 

бях като паяк тарантул,

изопнал фината си плетка,

фишуто ти – прозрачен тюл,

рисувам под дъжда без четка,

 

не просто с грапав тебешир,

а със парче от керемида...

Дано ме видиш най-подир,

когато след дъжда си ида.

 

7 август 2023 г.

гр. Варна, 19, 50 ч.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...