С рисунка детска върху плат,
разкриваш ти пред мене целия свят,
не криеш нищо, споделяш го с мен,
как събра го върху този просичък лен?
Как събра света ми в длан,
как успя да изрисуваш живия ми плам?
Дали пък тази рисунка не е просто сън,
или чак сега осъзнавам колко щастлива съм?
Дали не е просто несбъдната мечта,
или наяве моята съдба...
© Зори All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
