С рисунка детска върху плат,
разкриваш ти пред мене целия свят,
не криеш нищо, споделяш го с мен,
как събра го върху този просичък лен?
Как събра света ми в длан,
как успя да изрисуваш живия ми плам?
Дали пък тази рисунка не е просто сън,
или чак сега осъзнавам колко щастлива съм?
Дали не е просто несбъдната мечта,
или наяве моята съдба...
© Зори All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
