Романтика влече ме към Париж...
А тук, на село, къща и градина.
Отида ли, дошъл е, току-виж
най-моят принц в съдбовната година.
И докато аз превземам Монпарнас,
той, принцът ми, едва ли ще ме чака.
Ще духне по асфалта с мръсна газ,
за да се спре при следващата кака.
А кифлите ги ей - под път, над път.
И само принцовете кът са напоследък.
Затуй, стой мирна ти във твоя кът.
Кокошки за яйца със кеф си гледай!
© Елия All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
