Apr 18, 2013, 12:36 PM

Рони по пролетно време

  Poetry
1.4K 0 9

Рони, да минаваме не може ли
някак по-полека през света?
Иска ми се бавничко под кожата
да подреждам тази красота.

Рони бърза, пращат му послания
още немаркирани земи.
Борят се за кучешко внимание
всичките световни миризми.

Хич не го вълнува, че април е,
че го къпе мека светлина.
Тича и ме има за хвърчило
на каишката от другата страна.

Ех, да можех да полегна в ложето
от черешов цвят на пролетта…
Боже, да минаваме не може ли
някак по-полека през света?

 

18.04.2013

Фьон

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Иванова Фьон All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...