Розата навсякъде е роза
/може басня да се нарече/
Позавехнала, на бунището захвърлена е роза -
наднича сред боклука и се намества под капчука,
оглежда се и се отърсва, и гневна тя се позабърсва
- Кой се осмели от вазата да ме захвърли мен -
не видя ли, че съм рядка, фина и красива - с кремав тен?!
отдолу връз натрупала се пръст се надига роза жива
и я утешава:
– Недей, сестрице, тъй да се гневиш и да си ревлива
знаеш тъй добре, че вехнем ний за часове
и няма как да бъдем вечни цветове, ...