Розата навсякъде е роза
Розата навсякъде е роза
/може басня да се нарече/
Позавехнала, на бунището захвърлена е роза -
наднича сред боклука и се намества под капчука,
оглежда се и се отърсва, и гневна тя се позабърсва
- Кой се осмели от вазата да ме захвърли мен -
не видя ли, че съм рядка, фина и красива - с кремав тен?!
отдолу връз натрупала се пръст се надига роза жива
и я утешава:
– Недей, сестрице, тъй да се гневиш и да си ревлива
знаеш тъй добре, че вехнем ний за часове
и няма как да бъдем вечни цветове,
имаме ний крехко стъбълце, и моля те недей ти страда,
че цялата ти рокля ще опада...
- Кааакво, как да говориш с мен се престрашаваш!?
Я недей акъл, о, простолюдна, ти на мен да даваш!
- Туй, че раснала съм тука и съм леко крива -
то не пречи ми да бъда също роза, макар и не как теб красива -
Ето и аз съм също тъй бодлива и може би съм мъъничко по-миризлива...
- На мен това не ми минава! Рошава си - не само крива, но и много си бъбрива!
Аз съм расла в грижа топла, възпитана съм все да съм красива
и къпеха ме със вода специална -
разбираш ли, нахалнице, ти кална
- Амиии... като казваш - кална съм – леглото ми е пръст копана от обора
и крива съм, че тъпкали са ме краката на небрежни хора,
и тъкмо аз съм се изправяла отново -
повалял ме е вятъра, че зимата навънка е сурово,
но аз със мъка се надигах всеки път саминка,
и затуй ще бъда роза потопена във каква да е съдинка...
Извинявай, о, аристократична, - купената красота е тъй епизодична
... мисля аз да ти се извиня, че станала съм по-уханна, издръжлива,
а ти горката, как след толкоз глезотии пак не си щастлива?
А като се сетя, че не исках да си имам аз бодли –
а то и розите могли да бъдат зли...
та бодлитеу милау ти си запази,
ако нейде срещнеш, някой теб подобен -
просни го, и остави го ти - прободен!
Ренета ПърваНова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
За ароматните криви рози!!!Те знаят как да красят света!Поздрави Рени !Честити празници!!!
-
Изнежената роза бързо ще загуби блясъка си на боклука. Била е красива до време, не ще се съвземе. Надменността си не губи, но в природата
има други присъди-сурови!Оцеляват само приспособимите към условията.
Харесах! -
Е, мила Рени,като простичката роза от твоята творба, забрави ме и ме
остави да ти пиша само аз сама.Да, аз пиша по-различно, но това не е беда.Мисля, че напипвам още по-простичките неща.
На мене също доста на басня ми прилича, но не споря. поуката е важна от написаните нещица.Суетата си остава даже и при цветята, а скромната посредствена по външност роза е но-издържлива, а аромата надживял е красотата.Розата е роза и пътят им един, тъй както хората
накрая в път един вървим. Уви надменността е само дим.
Честито Възкресение Христово и те прегръщам днеска аз отново! -
Анабел, благодаря - винаги си откровена. затова и те харесвам. Написах ти нещичко в писмо.Уважението ми към теб е истинско и току що с твоя коментар то стана непоклатимо! Прегръдка, Анахид и приятен ден!
Мисана, благодаря ти! Хубав ден и на теб! -
Не съм съгласен с мнението на Анахид. Текстът е сложен в раздел Други
и е на ниво. Самата авторка го нарича басня и няма претенции за повече.
Но за басня текстът съдържа необходимите изисквания. Рано или късно, всички отиваме на боклука, а там можем да си делим мегдан колкото си искаме, но не можем вече да се върнем в Горното царство.
Поздравление, Рени, за добрия замисъл и добрата реализация!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
