Розата навсякъде е роза
Розата навсякъде е роза
/може басня да се нарече/
Позавехнала, на бунището захвърлена е роза -
наднича сред боклука и се намества под капчука,
оглежда се и се отърсва, и гневна тя се позабърсва
- Кой се осмели от вазата да ме захвърли мен -
не видя ли, че съм рядка, фина и красива - с кремав тен?!
отдолу връз натрупала се пръст се надига роза жива
и я утешава:
– Недей, сестрице, тъй да се гневиш и да си ревлива
знаеш тъй добре, че вехнем ний за часове
и няма как да бъдем вечни цветове,
имаме ний крехко стъбълце, и моля те недей ти страда,
че цялата ти рокля ще опада...
- Кааакво, как да говориш с мен се престрашаваш!?
Я недей акъл, о, простолюдна, ти на мен да даваш!
- Туй, че раснала съм тука и съм леко крива -
то не пречи ми да бъда също роза, макар и не как теб красива -
Ето и аз съм също тъй бодлива и може би съм мъъничко по-миризлива...
- На мен това не ми минава! Рошава си - не само крива, но и много си бъбрива!
Аз съм расла в грижа топла, възпитана съм все да съм красива
и къпеха ме със вода специална -
разбираш ли, нахалнице, ти кална
- Амиии... като казваш - кална съм – леглото ми е пръст копана от обора
и крива съм, че тъпкали са ме краката на небрежни хора,
и тъкмо аз съм се изправяла отново -
повалял ме е вятъра, че зимата навънка е сурово,
но аз със мъка се надигах всеки път саминка,
и затуй ще бъда роза потопена във каква да е съдинка...
Извинявай, о, аристократична, - купената красота е тъй епизодична
... мисля аз да ти се извиня, че станала съм по-уханна, издръжлива,
а ти горката, как след толкоз глезотии пак не си щастлива?
А като се сетя, че не исках да си имам аз бодли –
а то и розите могли да бъдат зли...
та бодлитеу милау ти си запази,
ако нейде срещнеш, някой теб подобен -
просни го, и остави го ти - прободен!
Ренета ПърваНова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
