Ръце
През прозореца гледам сега
и рисувам ръцете ти мъжки.
Вън вали, ти разхвърляш снега,
чистиш пътя към нашата къща.
После цепиш дървата на две,
падат крехки, в снега се предават,
както аз се предавам на теб
в тишината. Отеквам от слабост.
И рисувам захвата в детайл.
Колко трудно ръце се щрихират...
Щом на тези ръце си летял
и на същите ти си умирал.
Без надежда, без сила, врабче,
повалено от камъче с прашка...
Аз сънувам живота, момче,
но не го ли сънувам, е страшно.
И не ме ли придържаш добре,
няма смисъл да палиш огнище.
Виж, снежинка размахва криле –
пада в огън и вече е нищо.
Стана тъжна рисунка, съвсем.
Стигнах края. Довърших с боичките.
Нарисувах ужасни ръце.
Исках само да кажа: обичам те.
© Силвия Илиева All rights reserved.
