Nov 26, 2019, 11:55 PM

Ръждясъл дъжд 

  Poetry
440 1 3

На улицата тъмна, там 

между опустеслите дървета

и капките, ръждясъл дъжд

един самотник търси топлината

на любов родена в самота.

Копнежи гонят лъскавите мисли,

продават ти мечти без капка свян,

безлики сенки плашат враговете,

но също лъжат ни без срам.

Сърце копнее за отмора...

душата търси правдина,

а ти, самотнико, в тъмата

жадуваш за Народна свобода.

Къде си ти ,любов Народна!?

Къде е Най Великият Народ?

Нима ръждясахме от алчност,

превърнати в покорен роб!

 

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря,момичета за коментарите!!!
    Марианка😀,Руми ,Благодаря и за любими😀,Васе 😀!Хубава вечер и до нови!
  • Трудно е да се признае, но наистина ръждясахме. Станахме безчувствени и алчни.
  • ...“ Нима ръждясахме от алчност“...- не само...не само...
Random works
: ??:??