Вятърът косите разпилява.
Ароматът на люляк озарява
бялата пейка на двора -
построена от двама ни вчера.
Стрък трева и чуден повей,
стъпки плахи едва. Недей
се полюшва точно сега,
ще смачкаш крехка снага.
Отпуснете се, Господине, на рамо,
насладете се на това динамо.
Опознайте цветята за минутка,
с розичка ще ви даря, за сполука.