Вятърът косите разпилява.
Ароматът на люляк озарява
бялата пейка на двора -
построена от двама ни вчера.
Стрък трева и чуден повей,
стъпки плахи едва. Недей
се полюшва точно сега,
ще смачкаш крехка снага.
Отпуснете се, Господине, на рамо,
насладете се на това динамо.
Опознайте цветята за минутка,
с розичка ще ви даря, за сполука.
© Светлана Талева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
