Тръпките по гърба разбъркват
тъмнокарамелените кичури
в безброй отенъци на непокорното желание...
а върхът на езика пробягва
по долната чувствено пухкава устна...
докато попаднем в огнения водовъртеж
от гърлени стонове и усещания...
и Вселената тайнствено ни погълне...
до много късното ни завръщане
в топла сънена прегръдка...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
