С косата на бяла звезда,
рисувай по моето тяло.
Мечтай си за мене в нощта,
направи ме своя изцяло.
Песен с Луната запей,
вкарай магията в мене.
Изцяло сърцето владей,
влюби се в душата без време.
Цигулка засвири в дъжда,
роди се наново небето.
Подаваш ми свойта ръка,
а аз подарих си сърцето.
© Пламена Добрева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
