koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jan 23, 2013, 12:31 PM

С мисъл за вечност 

  Poetry » Phylosophy
530 0 5

Толкова много вървях и изминах...

С четка рисувах и своя живот.

С много въпроси по път се разминах.

Бавех и бързах в житейския ход.

 

Рязах от мене и старите рани.

Късах от мене и свежи меса.

Нямаше никой от меч да ме брани -

жива водата си да донеса.

 

Спирах и тръгвах по прашни пътеки.

Дълго пътувах и още вървя

в пътища трудни, и по-малко леки...

Още в душата си малко кървя.

 

С радост в очите си търсех усмивка.

Думи подбирах за тъжния стих.

Имам до мене жената - щастливка.

Болка в сърцата на други спестих.

 

Сприхав и кротък - с душа поетична,

тиха водичка и мъничко див,

под миротворна звезда патетична

след умирачка ще бъда аз жив.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??