С мисъл за вечност
Толкова много вървях и изминах...
С четка рисувах и своя живот.
С много въпроси по път се разминах.
Бавех и бързах в житейския ход.
Рязах от мене и старите рани.
Късах от мене и свежи меса.
Нямаше никой от меч да ме брани -
жива водата си да донеса.
Спирах и тръгвах по прашни пътеки.
Дълго пътувах и още вървя
в пътища трудни, и по-малко леки...
Още в душата си малко кървя.
С радост в очите си търсех усмивка.
Думи подбирах за тъжния стих.
Имам до мене жената - щастливка.
Болка в сърцата на други спестих.
Сприхав и кротък - с душа поетична,
тиха водичка и мъничко див,
под миротворна звезда патетична
след умирачка ще бъда аз жив.
© Никола Апостолов All rights reserved.
