Feb 6, 2009, 8:32 AM

С нежен дъх

  Poetry » Erotic
1.2K 0 11

Жаравата разпалваш с нежен дъх

и огънят безмилостно се втурва...

Потрепващо пулсира. Търси връх.

Втвърдява се във свещ с пламтящо дъно...

 

Стопяваш я докрай... потънал в мен.

С горещия си шепот я довършваш.

Викът на буря... вопъл на море...

Разпада се светa... Животът свършва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти,мила Магде! Прекрасно,слънчице си! С обич!
  • прелест...
    пркрасен стих...с обич.
  • Благодаря ти, Ласке! Радвам се, че отдели време! Поздрави!
  • Поздравления!
  • Благодаря ти, Мири! Чудесно е, че си тук, Слънчице!Прегръщам те!
    ----
    Здравей, Еми! Благодаря ти, мила! Поздрави от мен и снежна Индиана! С обич!
    ----
    Да... Започва. Точен поглед. Благодаря ти, мила Вилдан! Така ми е хубаво, че отново си тук! Поздрави!
    -----
    Благодаря ти за поетичния коментар, Васко! Както винаги си чудесен!
    Топли поздрави за теб!
    -----
    Здравей, Никол! Благодаря ти за милото внимание! Поздрави и пожелания за хубава вечер!
    -----
    След думите ти, денят е още по-красив, Роберт! Благодаря ти! Един хубав и спокоен уикенд ти желая! Поздрави!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....