Jul 30, 2007, 3:04 PM

С внимание

  Poetry
783 0 11

С внимание

 

Най-важна е диагнозата,

нямате представа колко е важна!

И който може, го може –

трябва съвсем малко научаване.

 

А всички имаме нужда

и да бъдем диагностицирани,

и да бъдем разбирани,

и да можем лек да избираме.

 

Но не стигат знахарите,

знаете, не се срещат по гарите,

затова са другарите,

и не кои да е, а старите.

 

Те ни знаят привичките

и ни разбират душичките,

те четат между буквите,

и не пестят от минутките.

 

За тях е цветето нежно,

което с любов е отглеждано,

и сама тръгва сълзата –

заедно с радостта и с тъгата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като прочетох това, се сетих за една истина. Всеки човек иска да бъде изслушван, но мрази другите да правят това с него. Приятелите са точно затова - усещаш, неусещаш, камъкът се хвърля, а ти го поемаш без значение колко е голям и дали не е ръбат, защото това е приятел
  • толкова си права!


    аз съм на мнение, че истинският приятел е този, който може да се радва с ТВОЯТА радост...
    да плачат с теб е по-лесно(докато вътрешно се радват, че не са на твое място) )


    поздрав, доли!!!
  • Меги, Мица, Джейни, благодаря ви
  • Така е Доли.
    Поздрав!
  • Много хубаво. Браво.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...