Саламна поезия
Отново правиш стъпките нелепи
пред рафтовете със луканки и кайми,
отново гледаш шарени пакети,
запълнени с безжизнени котлети и псувни.
Сияеш като слънце пред маслини
и си задаваш пак един въпрос,
защо ни е зехтин и олио, когато
подливат ни го, даже внос.
А слюнките ти се събират и пред щанда
пред буци сирене, и шунки, и ребра.
Дори не смеят да се втурнат в дестинации
от морски дарове с огромни пипала.
Накрая позеленяваш и пред касата.
Усмихват се, а всъщност те премятат,
но вече свикнал си с нагласата:
"Числата във България ужасно се пресмятат”.
Ала стъпките са и нелепо вкусни,
поднесени във сос от чевермето,
понеже да си българин е бреме,
но нека не е празно гювечето.
© Мир All rights reserved.
Поздрав най-сърдечен! 
