Mar 24, 2017, 5:35 PM  

Спомени

  Poetry » Love
517 1 0

                        Спомени тихнат,

                        чезнат във мрак.

                        Времето спира

                        морно от бяг.

 

                        Светлите дни

                        няма ги. Знам!

                        Плачат звезди -

                        вечно съм сам.

 

                        Спомени спят -

                        птици във сняг.

                        Мисли без свяст -

                        парят ме чак.

 

                        В сън ги намирам -

                        горест и страст.

                        Трудно се взирам,

                        старец съм  аз.

                   

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....