Илюзия съм. Твърде необуздана.
В ума ти дълго няма да стоя.
Невъзможно е да бъда хваната,
дори за малко в друго да те заблудя.
Съзвездие съм. Някъде в нощта,
може би за малко съм ти светила,
но няма да различиш на сутринта
искрите ми, сред слънцето разлети.
Вятър съм, пожар, земетресение,
дълбая трайни, дълбоки следи.
Но трия всички пътеки след себе си.
Само безкрая някой ден ще ме сломи.
22.12.2016г.
гр. Сопот
© Събина Брайчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
