Телефонът мълчи.
Никой няма...
А в очите ми бие
на старите снимки цветът.
И повяхва живецът
на моята щура омая,
и загасва полека в душата ми
даже смехът...
Няма вече приятели като комети -
силно горящи
и пламенни,
вечно на път!...
Никой просто не помни
онези красиви обети!...
Само снимки се смеят
безумно,
но...
страшно мълчат!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
