Самоковче
Любов с черешови крила
докосна нашата градина.
Разпукна се и разцъфтя
за хиляди години.
Днес Самокови се въртят,
рисуват ни картини
и млади чукчета с пъстър цвят
напяват свои рими.
Със пръстчета почуква Самоковче,
клавишите с любов погалва.
Лети на приказно килимче
и нашите сърца запалва.
Е. и Б.
© Емилия Борисова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
