Най-внезапно
тя се връцна
и зелените й поли
предизвикаха вятър.
Изгорели
от летни любови листа
се отрониха плахо.
Тя събра от просторите
цветовете си,
и натъпка ги в облак.
Изведнъж
светът се стесни
с натежалите небосводи.
Изведнъж
се стъжни.
Ей я
блесна за кратко
токата на куфара й
от покрива.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
