Jun 1, 2008, 3:24 PM

Сбогом завинаги

  Poetry » Other
761 0 2
 

Съсипах живота на човека, когото обичам

Бог вдигна ръце от мен

Обещанието ще си изпълня, в това се вричам

Грехове повече не искам да върша, гаден демон

Опропастих се с този разврат

Мразя живота си, защото е ад

Задържах се твърде дълго на този свят,

Ала сега ще настъпи поврат

Всичко е против мен

И не ще понеса още един такъв ден

Няма друг, когото така силно да обичам,

Ала не искам повече лъжи да изричам

Господи, прости ми за греховете, които извърших

И делото си на този свят приключих.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Герджикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...