Сбогуване
не виждах нищо
само
потъвах в гласа ти
бях до теб близо
много
искаше ми се
на тръгване
просто
ръцете ти да сгуша
да те погледам в очи
и
да помълчим
до следващия път
някога
© Ласка Александрова All rights reserved.
не виждах нищо
само
потъвах в гласа ти
бях до теб близо
много
искаше ми се
на тръгване
просто
ръцете ти да сгуша
да те погледам в очи
и
да помълчим
до следващия път
някога
© Ласка Александрова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...