Авторът един е, той е вездесъщ,
има-няма полгодина,
в сайта броди.
Кой?
В бяло са нозете,
с поглед отегчен,
ерудит е-титаничен.
Той!
Ах, благодаря ти!
Как, без теб живях?
Толкова самотно беше.
Вече не.
Познай!
П.С. Всяка прилика с лица и събития е случайна и е плод на художествена измислица.
© Валентин Иванов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
