Jul 9, 2015, 12:27 AM

Сечи!

  Poetry » Other
730 0 6

Сечи!

/Мракът е скитащ пътник/

 

Наливай! И не ме мисли...

Не докосвай – жигосано боли..

Изпивам! А твоето ми го лиснù!

Не питай! Самò ще закрещи!

 

Не е било! Но ти се усмихни!

Смигни ми! “Майната ти” ми кажи!

Изпи ме. А сега - тръгни!

Майната ти! Кинжалът завърти!

 

Прошката – не чини пет пари,

щом кърпеното пак  кърви -

Но вярвай! – “дюшеш” пак хвърли!

Жадни много! – Скитнико, нали?!

 

Ще ме заковеш с бяло-черен Жокер

Сърцето знаеш - е цар на покер..

Шапка аз ти свалям – “Зарът ти върви...”

Давай, Пътнико, сечи души!

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много ви благодаря, Младене, Ан!, Ваня, Васе, Елена, Ник, Влад!!
  • По принцип, скитниците са хора, обичащи свободата.
    И като такива, мисля, че не са лоши хора.
    Но всички сме чували, че (не е от китайски мъдрец) всяко стадо си има мърша.
  • хареса ми Рени!
  • "Прошката- не чини пет пари,
    щом кърпеното пак кърви"
    Кърпим до време, нали? Поздрав, Рени!
  • Толкова е ярък образът на твоя скитник-мрак, че ми напомни за черните ангели, плод от съюза на земни жени с пропъдените от Небето ангели, захвърлени завинаги на земята заради греховете си и носещи Злото.
    Много болка и горчивина, но и сила има в твоя стих, Рени!Поздравявам те!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...