Jan 10, 2008, 1:37 AM

Седем гилзи

  Poetry
940 0 15

(Днес)

Градът е глухотата на сезоните.
За всяка вена, доза е градът.
И улиците с пулс локализиран
пресичат се след ъгъла във детска гръд.

 

(След... днес)

Педофилите в бездомие ги коронясват.
Надървени, очите им скимтят.
А кучката е позитивна и не бърза,
защото слепите се раждат в късен дъжд.

 

 

(Седмият)

Денят хрипливо реанимира
на онкоболната в оголения нерв.
Прегракнали. Аморфни. Посинели.
Котилото се беси с пъпна връв.

 

 

 

 

(Цел)

Малодушие е смърт във седем гилзи.
По есенно откърмени звънци кънтят.
А моргата е истинската (входна) рана,
конвулсно свита в некролог.

 

 

(Рикошет)

Вината на предателя е спусък.
За всеки кръст, Великден е абсцес.
А в кучката е сухо от бездушие,
защото днес,
куршумът е за твоето дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киара All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...