Jun 14, 2024, 4:17 PM

Сега и във всеки друг живот

826 1 1

Излиза малко евтина. Не струва, 
изричана по-лесно от - здравей.
И случва се така, че я купуват, 
осъдени за обич да беднеят. 
Отварял съм вратите на сърцето си.
Широко, за да влезе любовта.
Копнял съм за обичащи ръце,
но винаги прегръщах самота...
И всеки път се питам с изумление - 
кому е нужна болната илюзия, 
да влюбиш някой в свойто поражение, 
оставило душата ти с контузия? 
А после да съзнаеш, че си рана, 
която ще зарасне с грозен белег 
на този, дето все ще се надява, 
единствен да те помни само времето... 
Какво ми даде? Себеопрощение, 
но май прехвали нечие неможене? 
Урок по разболяващо търпение, 
или че простото е повече от сложно? 
Напразно ли поетите възпяват 
надеждата за твоето величие, 
или че си способна да влудяваш, 
облякла се в човешко безразличие? 
Не си виновна ти, любов, а ние, 
изсмуквайки блаженството до капка, 
преди със суета да го убием, 
там дето може вечно да е сладко... 
Но всъщност, заслужава си цената, 
(най-евтините хора струват скъпо) 
и ако в друг живот пак ти си ми съдбата, 
аз бих те доживял отново в мъка... 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
13.06.2024


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...