Aug 31, 2017, 12:41 AM  

Селската чешма

  Poetry » Other
1K 2 0

             До каменния праг на селска къща

             тече чешма с корито от гранит.

             Над нея кестен със листа обгръща

             пътечка малка и балкон покрит.

 

             При нея спираха се хора

             да пийнат глътка, капчици живот.

             Врабчета жадни там на двора

             подскачаха по каменния свод.

 

            Пчели работни все жужаха

            подгонени от летен зной,

            и пеперуди без уплаха

            разперваха крилцата свои.

 

 

            До каменният праг на селска къща

            тече чешма с корито от гранит.

            И само спомен мил ме връща

            във онзи свят, с любов пропит.

 

            Пловдив

            30.08.2017

 

            

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

* – езлък – чардак.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...