Доброто ражда се от семенцá,
посéти в детската душа.
Под грижите на майка и баща
покълва бавно с обичта.
Доброто е във малките деца,
играещи под синьото небе.
Раними, нежни семенца,
закътани във всяко сърчице.
Доброто трудно се отглежда,
капризен климат е света.
Там има мъка и надежда.
Буря страшна, после тишина.
Доброто, то във нас живее
и често дълго си мълчи.
Но винаги е там и грее
със топли, искрени лъчи.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
