Доброто ражда се от семенцá,
посéти в детската душа.
Под грижите на майка и баща
покълва бавно с обичта.
Доброто е във малките деца,
играещи под синьото небе.
Раними, нежни семенца,
закътани във всяко сърчице.
Доброто трудно се отглежда,
капризен климат е света.
Там има мъка и надежда.
Буря страшна, после тишина.
Доброто, то във нас живее
и често дълго си мълчи.
Но винаги е там и грее
със топли, искрени лъчи.
© Хари Спасов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
