Серафим Безкрилати
Серафим ще измръзва още хиляди зими,
и палтото му, вече, не е палто,
всяка кръпка, парцалена, само показва
как може да страдат добрите души…
Серафим си брои стотинките дребни,
чувства болка, из сърцето гризе Съвестта,
в кесията, дребните му, са така непотребни
пред зъбатата паст на тежка съдба.
И Животът, раззинал се от прозевки,
доскучава му някак от тези беди.
С човешки съдби – еднодневки,
се черпят в небесната кръчма, всички тъги…
Серафим ще изтрива скришом сълзите,
из сърцето му щъка прегладняло добро,
Търси някоя майка, скрила в полите
радостта си и мъката слети в едно…
Ще превива пак гръб Серафим Безкрилати,
с изранени нозе ще преброжда света.
Ще го срещнете, може би, по пътеки познати,
ще го познаете само, чрез пролята в окото, тъжна сълза.
Йордан Йовков и неговия Серафим завинаги ще останат мерило на онова, което за мен означава, добър човек.
И благодаря за есето на Явор Перфанов, което ме вдъхнови да напиша, закърпеното си отношение по темата на есето.
Аз така пиша, от сърце и душа, и с кръпки да е написаното, важното е какво се крие в тях, а не как изглеждат.
© И.К. All rights reserved.
Моите са , като сянка от един твой ред, но пък винаги са от сърце и ти си го знаеш. Пиши и радвай!
