Шекспиров герой
В бездумие отровата се влива,
а паяци - в душата ми плетат,
ти още си омайващо красива,
Живеем бързо, даже прекалено
и казваме си: Да, битът ни, той,
изискващ е и сякаш е простено,
трагични, като Шекспиров герой.
Но знаеш ли, че в мен ръждяса,
ключът у тебе, мила, е фалшив.
И днес ще те помоля за гримаса,
в надежда да спомня, че си ти?
Защото, се усещам, че ми писна,
да си повтарям, че ще има шанс,
да кацам на трънливата си писта
и да откривам в сънища романс!
В противен случай, ето ти сърцето,
то, без това - отказва да е с мен,
ще си потърся друго, там, където
телата са ненужен инструмент...
В бутилка ще напъхам любовта си,
с печат-целувка, панделка-куплет
и зърнеш ли я, нейде до брега ти:
Прати по нея, пак за теб… билет!
© Ангел Колев All rights reserved.
