Sep 27, 2023, 7:52 PM

Шепа плажни миди

  Poetry
661 0 0

Не искам многото пари, а искам обичам да прелива

над най-тъговните земи. Защо животът се присмива

на всеки опит да летя като мънисто в тъмнината?

Когато плача в тъмнина, ме отпишете от играта –
 

играта – тичай за пари, която днес ни е присъща.

Защо сме толкова добри на думи в родните си къщи,

а вън мълчим като сълза, която никой не отрони

на подредената софра с крещящи в тихото балони?
 

„Защо“ е скромният въпрос, разголен в нашите копнежи.

Навън излизам сутрин бос, макар земята да ме реже

като оръжие в ръка на дама, мразеща ме много.

Да бъда нечия тъга – не искам, няма и Не мога.
 

Не искам многото пари, които мен ще ме удавят.

Мечтая в нечии искра обичане да направя.

Дори в тъмата помечтай за шепа мили плажни миди!

Денят качи се на трамвай и бавно-бавно си отиде...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...