Шепичка време
Като плитка отрязана висна сега и това си е,
в миг махалото. Счупи се моят ненужен часовник.
И не чувам звънеца огласящ деня – междучасие
и за плитките дръпнати няма момчета – виновни.
Още тайни момичешки нощем шептят коридорите,
строго гледа учителят, а очилата му – лупи...
После дълго за музика в двора училищен спорите,
кой с пари от закуски най-новата плоча е купил.
Още помня утрата любими (основно неделите),
този счупен часовник – стрелката душата ли драсна?
Беше времето наше, летяха душите ни, смелите,
днес светът отесня... Или просто пък аз го надраснах.
И сега любовта ми е просто така – закарфичена,
и прашасва посипва косите ми времето с бяло...
Имам шепичка време, но стига за ново обичане,
подари ми го плитка отрязана – старо махало...
https://youtu.be/5IpYOF4Hi6Q?si=JrWKVUN4_VC655eh
© Надежда Ангелова All rights reserved.
