Jun 3, 2014, 9:11 PM

Шепот

  Poetry » Love
759 0 1
Шепот съм. В душата ти. Броямислите, които ни разделят.Тъмно е. И страшно във нощта,за да се намеря – трябва смелост.Истина съм. В твоите очи.Даже на мъртвец да се преструвам,гробът не успя да заличиказаното някъде зад думите.Някъде в безкрайното горим,някъде обичаме без спиране,някъде вселената мълчив полет над реките и пустините.

 

Шепот съм. В душата ти. Ела,нека те загърна със крилете си!Нищо, че не мога да летя –мога да ти дам поне сърцето си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...