pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
886 17149
Jul 24, 2019, 7:35 PM  

Шепот от разруха 

  Poetry » Phylosophy
1097 14 29

Добър вечер! На празния праг

аз присядам до сянка от спомен.

Тук подвиваше баба ми крак,

а пък дядо напиваше стомна.

 

Звучни глътки от минали дни

и сега ли ушите ми чуха?

Няма никой... Ела, остани! – 

сякаш шепне самата разруха.

 

Моят поздрав уплашено вее

тъжна кръпка на комикс от време.

Тука вятър самотник живее,

от години по ъглите дреме.

 

Гардеробът, разперил ,,ръце",

не прегръща, а дрехите влачи.

Ех, кораво човешко сърце,

позволи ми поне да поплача!

 

Ето, тръгвам. Но впива се в мен

тънък сърп на една паяжина.

Плаках много. А съдникът ден

пуска с блясък над мен гилотина.

 

24.07.2019

 

Краси, благодаря ти за вдъхновението! ❤️

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Тази нощ и вретеното пари
ИнаКалина ИнаКалина
Poetry
Добър вечер! Боли от Луни.
Изтъркаляли нощите бели.
В тишина от небесни стени,
по звездите са дните живели.
Сякаш... птиците идват насън, ...
  1065  10  11 
Ще се слеем утре с този прах
ИнаКалина ИнаКалина
Poetry
Времето отдавна не лекува...
Шепот от разруха е врата
към света, където си хорту́ва
паяжинка с тиха пустота.
Добър вечер, зрънчица за помен! ...
  768  8  9 
Прашната бабина черга
JujuBuju (Миглена Миткова) JujuBuju
Poetry » Other
Добър вечер!
Гласа ми отвя
суховеят, раздиращ липите.
Тук часовникът вечно е спрял
и стрелките за вчера ме питат. ...
  1226  8  13 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре дошла на моята поетична страница! Зарадвах се, че си се върнала назад в стиховете ми!
  • Великолепно!
  • Васи, благодаря, че прочете и коментира, мила!
  • Поздравления! Стяга за гърлото още с първите думи.
  • От блясъка на гилотината ще да е тази светлина, Рай! Абе, нека да е светличко, поне смъртта си да види човек! Ако не физическата, то поне тази на омъртвената си съвест!
  • Мари, в тъгата ти има светлина... Какъв финал само! Закова ме
  • Такива коментари ме правят истински щастлива, изстрелват ме като с трамплин в слънчевото небе на усмивките! Възторгват и мен!
  • ВЪЗТОРГ! Не ми се излиза от този необятен поток, завихрен от нежна носталгия, мъничко тъга, флирт със смъртта, но и енергия, която лекува! Ти си вдъхновение, Мария!
  • Наденце, в такива душици като теб ни е надеждата - чувствителни, кипящи емоционално, открити и далеч от всякакво притворство. Поплачи си, сълзите, по какъвто и повод да са пролети, пречистват.
    Хубаво творческо хоро си тропнаха пет избрани моми с теб, че и аз с тях! Но е важно кой го води, байрака му кой вее!
    Жива и здрава да си и все така вдъхновяваща, Надеждице наша!
  • Разплака ме, Марийче!
  • Направихте ме щастлива с коментарите си, приятели! Всеки от нас се нуждае от отзвук за написаното от него, а добрата дума полива градината на живителното вдъхновение!
    Благодаря ви, че бяхте тук: Меги, Доче, Бос, Краси и Лиа! Желая ви творчески ден!
  • Реже края на лентата друг,
    и навива невидим часовник с пружина,
    всеки търси познатия звук на стрелката,
    отдавна отминала...
    И тиктака живота в гърдите,
    сякаш капе цветът на липите,
    и остава ароматът на миналото,
    да бленува за път към звездите.
    И богатство е всяка сълза,
    капнала за забравено време,
    от което в човешка душа
    е поникнало новото семе.
    Вдъхновяващи редове, Мария!
    Благодаря!
  • Окъпа ме с дълбочината твоя стих, изпращам моя много скромен щрих... Мария! "Ще се слеем утре с този прах..." Благодаря ти!
  • Чудесно произведение - не стих! Абсолютно нищо излишно. Художествено изографисани образи, поетично нахвърляни с колоритен щрих и отенъци, танцуващи с извечните светлосенки на живота и смъртта, преплетени в сивата гама на дамоклиевия меч, наречен "съдник" на нощта в сърцата ни.
  • Съпреживях. Галопът на сърцето
    препусна по пътечката на спомена
    до старата чешма накрай селцето
    където детството ми някога скитореше...

    И благодаря, Вълшебнице на теб и музите ти.
  • Прекрасно е, Мимка! Усеща се в душата!
  • Цветенце синьо, въздишка добра,
    радвам се, мило, че тука се спря!
  • Мари!!! Затрогващ стих!
    Благодаря за емоцията!
  • Океанът е дошъл при мен?! Не го познавам, дори по-малкия му брат морето не съм виждала това лято, но чух какво шепне. Благодаря от името на всички, включили се в това поетично влакче!
  • Произведения на изкуството! Поздрав, момичета! Прекрасни сте! ❤ ❤ ❤
  • Ани, ценя те като автор и думите ти в коментара също ценя! Изпращам ти
    като благодарност усмивка за лека нощ!
  • Докосна ме още с първите редове...
  • Толкова ми е хубаво, че съпреживявате, коментирате и ме награждавате с мили думи, приятели! Вниманието ви ме радва и ласкае! Благодаря ви!
  • Респект Мария!Тук се мълчи...
  • Ето, тръгвам. Но впива се в мен
    тънък сърп на една паяжина.
    Плаках много.....
  • Прекрасен стих!
  • Меланхолична нотка примесена с щипки на носталгия!
    Намерих си още една поетична находка!
    Благодаря и на двете!
    Браво Мария!
  • Изживяла съм го и, ако съм успяла да го предам така, че да те докосне, съм постигнала целта си.
    Благодаря ти, Георги!
  • Колко носталгия, тиха тъга и красота едновременно си втъкала в този стих...
    Рисувана поезия!
    Поздравявам те!
Random works
: ??:??