Добър вечер! На празния праг
аз присядам до сянка от спомен.
Тук подвиваше баба ми крак,
а пък дядо напиваше стомна.
Звучни глътки от минали дни
и сега ли ушите ми чуха?
Няма никой... Ела, остани! –
сякаш шепне самата разруха.
Моят поздрав уплашено вее
тъжна кръпка на комикс от време.
Тука вятър самотник живее,
от години по ъглите дреме. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up