Шия за тебе криле!
Шия криле и бродирам името ти -
върху тях.
Преди да полетиш,
трябва да се научиш да падаш!
Знаеш ли какво е да си на земята,
в калта!?
Да са нощите ти без луна!?
А слънцето без топлина!?
Да се бориш с дракони,
а да нямаш крила.
Само любовта да е твое оръжие.
Ела! Ще ти разкажа,
как мракът се люби със светлината.
Къде заспива денят -
някъде там, върху ръба на хоризонта.
Ела! Ще те науча да летиш!
Ще ти покажа и как да се изправяш!
Как по- малко да боли,
а болката със сълзи да преглъщаш.
Ела! Ще ме познаеш по ритъма
на сърцето ми.
Кожата ми е петолиние,
напиши своите ноти.
Аз ще изпея твоята песен!
Моята е изпята отдавна.
Шия за тебе криле!
Моите са раздрани, от толкова падане.
Ти лети! Аз ще те чакам,
стъпила здраво на краката си!
Нали все някой трябва да върви по земята!
© Росица Димова All rights reserved.
