* * *
Ще дойдеш уморен от втора смяна.
Ще се усмихнеш. Ще си те обичам.
В душата ти ще стихват урагани,
събрали кръстопътища и тичане.
Безмълвно ще се гледаме в очите,
докато пръстите сами флиртуват.
Ще вдишваш аромата на косите ми.
И пулсът ти ще почне да лудува.
В прегръдката желана ще се скривам,
погълната от твоето привличане.
В очите ми не гледай. Ще откриеш -
безумно мога да обичам.
© Надежда Маринова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
