Ще ме вземеш ли, мила при теб,
до сърцето ти тихо да легна
и заслушан как бие за мен
нежни длани към теб да протегна.
Ще ме скъташ ли, мила на топло,
аз съм птиче простряло крилца.
Във студа и в лютата зима
да дочакам и аз пролетта.
Ще ме пазиш ли, моя любима
да порасна на обич, снага.
Да съм силен, да знам, че те има
и за теб да творя чудеса.
© Хари Спасов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
