Колко път извървях - по-добре не пресмятай...
Треволяче по вятъра - корен без дом.
От онези, които си търсят местата,
пък дори да е шепичка пръст във разлом.
Колко дъжд изваля, колко буря ме млати...
Би ме град - изпомля ме до голо стебло.
Вечно удрях на камък в скалите чепати
и не случих да чуя: "Добре си дошло!"
Колко малко остана от мене след всичко...
Само стръкче обрулен, премачкан живот.
Аз - една полужива, бездомна тревичка,
дето даже не може да върже на плод. ...